Интуицията не може ли да ни помогне да преценим дали някой има осъзнаване? Може би това е добро указание?
Ами според мен интуицията е едно от най-ценните неща, които притежаваме. Това обаче не означава, че би следвало да й имаме голямо доверие. Обикновените хора като мен много трудно определят къде свършва чистата интуиция и къде започва да се наслоява върху нея привичното комбинативно мислене... С други думи, често объркваме собствените си подсъзнателни желания с интуицията и много рядко имаме достъп до ясното, неконцептуално, незамърсено "виждане" на нещата.
Аз бих отговорил на горния ти въпрос отрицателно и бих повторил онова, което съм написал в предишната си публикация по темата. Един осъзнат учител владе цялата "игра" много по-добре от нас - във
всичките й неподозирани за нас тънкости и фини детайли. Такъв учител вижда напълно ясно умственото състояние на обикновените хора и ако не иска статутът му да бъде разбран от другите те просто никога няма да го разберат. Нашето егоцентрично мислене винаги ни казва, че сме достатъчно печени и че, например, ще хванем уловки и мимолетни знаци, които ще ни покажат, че някой е просветлен. За жалост всичкото това е пълна фантазия - всички тези неща може да са там нарочно, специално заради нас. Един истински учител е винаги на няколко крачки напред пред нас, независимо колко сме интелигентни и чувствителни. То е като малко дете, което сяда да играе шах срещу международен гросмайстор. Ние нямаме
никакъв шанс, наистина. Но той може да ни позволява да го побеждаваме постоянно и ние, поради егото си, само ще се оплитаме още повече. Такава е ситуацията с много напреднали практикуващи в тибетския будизъм, защото официалният статут на "учител" носи страшно много проблеми и препятствия за духовната практика. Затова се стига до привидно абсурдна ситуация, в която големите учители са едва ли не насила накарани от
своите учители да преподават, за да се запази приемствеността. Тогава общо взето няма измъкване.
От друга страна, ако някой иска да бъде учител и разглежда себе си като учител, значи този човек няма никаква представа за какво става въпрос - той е напълно обикновен, самозабравил се индивид. Около такива индивиди обикновено се оформят религиозни култове от доста фанатизирани последователи и ние имаме два-три такива и в тибетския будизъм... един от тях е дори доста популярен в България.
Има го все пак и другото нещо, но то е много рядко срещано. Имало е в историята някои много големи учители, които са декларирали без никакви задръжки осъзнаването си. Това обаче е рядкост и в повечето случаи това са били или личности с напълно неконвенционално поведение, които са били отвъд всякакви социални норми и порядки, или учители от космически порядък, като самият Буда Шакямуни, Гараб Дордже, Гуру Падмасамбхава или в по-нови времена учители като Миларепа и някои Нйингма тертони.
Така че, като обобщение - успех с интуицията, но не разчитай да се ориентираш много по този начин.
Ако интуицията ни беше толкова изострена, щяхме отдавна да сме просветлени. Знам че написаното от мен тук няма да свърши голяма работа и хората ще продължат да си мислят, че сами могат да се ориентират, но то си е за тях. Субективното усещане за интелигентност е най-големият враг на духовния път. Много практикуващи са отпаднали от пътя поради убедеността си, че разбират Дхарма и учителите си. Случва се ежедневно. За съжаление за такъв човек няма никакъв шанс.
Ще разбереш кой е учител (и защо) чак след като ти станеш такъв.
