В добавка на предишното ми писание за движението Римé (което може да се прочете по-горе) днес преведох едно много хубаво обяснение на Рингу Тулку Ринпоче. Може би ще е от полза за малко по-напредналите практикуващи от нашата и от другите групи. Ето го:
Untitled DocumentЗначението на Римé
Рингу Тулку Ринпоче
Превод Иво Калушев, 2009
Докато извършвах проучванията си върху движението Римé през 70-те години имах възможността да срещна и интервюирам ред видни тибетски лами, включително Н. Св. Далай Лама и главите на четирите основни школи на Тибетския Будизъм. Подготвих един въпросник и един от въпросите, които задавах беше, дали те вярват, че другите школи на Тибетския Будизъм посочват пътя за постигане на състоянието на Буда. Никога не съм бил толкова скастрян през живота си, както когато задавах този въпрос! Всички те, без изключение, бяха шокирани и обидени и се почувстваха дълбоко натъжени, че аз, един монах, можех изобщо да имам подобни съмнения. Те отказваха да говорят с мен докато не успявах да ги убедя, че това е един от онези маловажни, процедурни въпроси, които са част от съвременната университетска система.
"Как може да казваш такова нещо?" ме порицаваха те. "Всичките школи на будизма практикуват ученията на Господаря Буда." Те продължаваха, описвайки как всичките четири тибетски школи споделят един и същи монашески кодекс, Сарвастивада Виная, и практикуват пътя на Махаяна за обучение на ума. Всички те изследват крайната истина чрез Мадхямака философията и следват двамата велики колесничари Нагарджуна и Асанга. Освен всичко това, всичките тибетски будистки школи недвусмислено приемат Анутарайога тантрите за своя основна, същностна практика. Следователно няма абсолютно никаква основа за сектантство и всичките школи в същността си следват един Римé подход.
Какво е Римé?
Ри или чок-ри на тибетски означава "едностранен", "предубеден" или "сектантски". Ме означава "не". Следователно, Римé означава "без да се взема страна", "не предубеден" или "не сектантски". Това не означава "неконформистки" или "необвързан", нито означава оформянето на нова школа или система, която е различна от съществуващите. Последователите на Римé подхода почти винаги следват една приемственост в основните си практики. Въпреки че те уважават и учат от другите традиции, те не се разграничават от школата, в която са започнали. Може да се види пРимéр за това в основателите на движението Римé, Джамгон Конгтрул (1813-1899) и Джамянг Кхйенце Уангпо (1820-1892). Конгтрул е бил обучен в Нйингма и Кагю традициите, а Кхйенце е бил отгледан в Нйингма и Сакя традициите. Въпреки че тези двама учени и медитационни учители са получили, събрали, практикували и предавали ученията на всичките осем приемствености на практиката, те никога не са се поколебавали да изразят своята принадлежност към собствените си школи.
Една от уникалните характеристики на Будизма е схващането, че различни пътища са подходящи за различни типове хора. Точно както едно лекарство не може да излекува всички болести, така и един набор от учения не може да помогне на всички същества - това е основен принцип в Будизма. Човек избира най-походящите сутри и/или тантри от будисткия канон и ги превръща в основа на личната си практика. По този начин са се оформили различни школи на будизма. В будизма няма "секти", защото няма групи, които да са се отцепили от някаква основна школа. Зародили са се различни приемствености дори и сред онези, които практикуват едни и същи учения.
В Тибет, както и на други места, различните школи са практикували и изучавали доста изолирани една от друга без много контакти с други школи и приемствености. Липсата на комуникация поражда неразбиране и недоразумения. Дори и когато не е имало погрешно разбиране или неуважение на други школи, някои практикуващи, в своя ентусиазъм да запазят собствените си приемствености чисти и автентични, са стигали дотам, че да отказват учения от учители на други приемствености и не са изучавали текстовете на други школи. Невежеството е най-плодородната почва за израстването на съмнения и недоразумения.
Джамгон Конгтрул за сектантството
Джамгон Конгтрул до такава степен е бил противник на тесногледия подход, че е заявил, че онези със сектантски възгледи не могат да поддържат дори и собствената си традиция. Конгтрул казва:
Точно както един крал обзет от личен интерес
не е достоен да бъде закрилник на кралството,
човек със сектантско мислене не е достоен да бъде пазител на
Дхарма.
Не само това, той е недостоен да поддържа дори и собствената си
традиция.
И отново:
Благородните споделят един единствен краен възглед,
но арогантните изкривяват това в служба на собствените си интереси.
Онези, които показват, че всичките учения на Будата са без
противоречия помежду си могат да бъдат считани за учени люде,
но кой би бил толкова глупав да мисли, че онези, които създават
разцепление са пазители на Дхарма?
Римé не е начин да се обединяват различни школи и приемствености като се набляга на общите неща в тях. То е, в основата си, едно оценяване на техните различия и едно признаване на важността от разнообразие, за да се облагодетелстват практикуващи с различни нужди. По тази причина Римé учителите винаги внимават много ученията и практиките на различните школи и приемствености и техните специфични стилове да не се смесват помежду си. Запазването на оригиналния стил и методи на всяка приемственост от ученията запазва силата на преживяването на тази специфична приемственост. Конгтрул и Кхйенце са положили огромни усилия да запазят оригиналния вкус на всяко учение, докато в същото време ги правели достъпни за мнозина.
Конгтрул пише за Кхйенце в своята биография на последния:
| Някои хора са много чувствителни по отношение на оборването и утвърждаването на различни доктрини, привързвайки се с голяма сила към собствените си версии, като Рангтонг или Шентонг Мадхямака. Има мнозина, които се опитват да издърпат другите към собствената си страна, едва ли не счупвайки вратовете им. Когато Джамянг Кхйенце преподава различните системи, той не смесва техните терминологии или идеи, но въпреки това ги поднася по начин лесен за разбиране и подходящ за учениците си. По принцип основния момент към който сочат всички доктрини е крайната природа на явленията. Както се казва в Праджняпарамита сутра: Дхарматá не е обект на знанието;
тя не може да бъде разбрана от концептуалния ум. | В добавка, Нгок Лоцава, който е считан за коронна скъпоценност на тибетските интелектуалци, се съгласява с това разбиране, когато казва: Крайната истина е не само отвъд измерението на езика
и изразните средства, тя е отвъд интелектуалното разбиране. | Следователно, крайната същност не може да бъде установена чрез самсаричния ум, без значение колко задълбочен може да е този ум. Учените и сидхите от различните школи представят свое собствено индивидуално излагане на Дхарма. Всеки от тези подходи е изпълнен със силни моменти и подкрепен от валидни обосновки. Ако притежаваш добра основа в обясненията на своята собствена традиция, тогава не е необходимо да бъдеш със сектантска нагласа. Ако обаче си объркан по отношение на различните доктрини и терминология, тогава ти нямаш основа дори и в собствената си традиция. Ти се опитваш да използваш нечия чужда система, за да подкрепиш разбирането си и след това се оплиташ изцяло, като некадърен тъкач, по отношение на възгледа, медитацията, поведението и резултата. Ако не притежаваш увереност в своята собствена система не можеш да използваш обосновки, за да подкрепиш писанията си и не можеш да предизвикаш схващанията на другите. Превръщаш се в обект на присмех в очите на изучените. Би било много по-добре да притежаваш ясно разбиране на собствената си традиция. В обобщение, човек трябва да види, че всички учения са без противоречия помежду си и да счита всички писания за инструкции. Така коренът на сектантството и предразсъдъците ще изсъхнат и ще получиш здрава основа в будистките учения. В този момент стотици врати към осемдесет и четирите хиляди учения на Дхарма спонтанно ще се отворят за теб. |
Римé концепцията не е оригинална за Конгтрул и Кхйенце, нито е нещо ново в будизма. Буда Шакямуни е забранил на учениците си да критикуват другите, дори ученията на учители от други религии и култури. Тази забрана е била толкова силна и недвусмислена, че в Навлизане в средния път Чандракирти се почувствал задължен да защити Мадхямака трактатите на Нагарджуна с думите:
| Ако в опитите си да разбере истината човек разсейва погрешните разбирания и в резултат на това някои философии не могат да останат непокътнати, това не трябва да се счита като критикуване на чуждите възгледи.
|
Класификацията на Ронгдзом Пандита на низшите и висши възгледи
Трябва да осъзнаем, че всичките Будистки традиции в крайна сметка говорят за едно и също нещо и че по принцип, ученията на Будата не са в противоречие едно с друго. Истинските последователи на Будата няма как да не бъдат Римé или несактани в своя подход. Този възглед е обяснен в подробности от Ронгдзом Пандита Чокйи Зангпо в неговите Моменти, които да се помнят за възгледа:
| В будистките трактати човек може да разграничи висши и нисши възгледи, при което висшите изясняват моменти от нисшите. Извън това те не подобряват нисшите възгледи, нито ги опровергават. Изяснявайки онова, което има нужда от изясняване те не подкопават основните принципи, нито оборват по-нисшите учения. Следователно всичките учения на Буда са с един вкус; те търсят природата на крайната истина и завършват с природата на крайната истина. Това важи за всички тях. Няма различия в основните учения, като напРимéр една доктрина да утвърждава съществуването на присъща същност, докато друга да твърди, че такава не съществува. Обсъждайки липсата на присъща същност всичките яни, нисши и висши, изследват корена на явленията и обясняват природата на нещата все по и по-задълбочено. Те не обясняват различни основи. Тъй като Хинаяна и Махаяна и висшите и нисши възгледи нямат различна основа или различни пътища, това означава, че те нямат и различни резултати. Това трябва да бъде разбрано. Някои традиции обясняват леко различни начини за навлизане в пътя, но те лесно могат да бъдат обединени в една система. НапРимéр, системата на
Шраваките премахва всички съмнения по отношение на липсата на присъща същност на личността в рамките на съвкупностите, сетивните полета и съзнанията. Махаянистите не казват, че имат различно разбиране за липсата на същност на личността и че тяхното е по-висше или по-добро от разбирането на Хинаяна. Нито пък Махаянистите казват, че разбирането на Хинаяна е погрешно. Махаянистите виждат нужда да изяснят допълнително, че съвкупностите, сетивните основи и съзнанията не са субстанциално съществуващи дхарми. Те обаче не подкопават основите на Хинаяна разбирането, задавайки въпроси за съвкупностите, съзнанията и сетивните основи, като това дали те съществуват, кой е онзи, който ги познава, какви са им характеристиките и т.н. Те не подкопават основното разбиране с твърдения като „азът и светът съществуват, но съвкупностите, сетивните основи и съзнанията не съществуват.” Ако нещата стояха така, тогава по-висшите будистки доктрини, като Йогачара, биха могли да кажат нещо напълно различно. Това обаче не е така; всичките будистки учения имат една и съща основа. Всичките учения на Будата са с един вкус и са част от един път; нищо не е изключено от състоянието на необятна равнопоставеност. НапРимéр, всичките малки потоци се вливат в големи реки и след това придружават големите реки, вливайки се в океана. В необятния океан всичките реки притежават един и същи вкус на солта. По подобен начин всичките малки входове към нисшите яни са малки реки на разбиране на липсата на присъща същност на личността, които измиват мърсотията на вярата в субстанциални същности. Те се присъединяват към големите реки на Махаяна сутрите и всички те се озовават накрая в необятния океан на Дзогпа Ченпо. Няма дори и прашинка, която да остане извън единствения вкус на тази велика, необятна еднаквост. Съответно, в рамките на яните, нисшите възгледи притежават някои моменти, които имат нужда от изясняване посредством висшите възгледи и други моменти, които нямат нужда от допълнително изясняване. Висшите възгледи не оборват и не се опитват да подобрят онова, което вече е било изяснено от нисшите възгледи. По отношение на онова, което е останало неизяснено в нисшите възгледи, висшите възгледи не оспорват и не подкопават неговата основа. По тези четири начина трябва да бъде разбрано, че всичките учения на Будата са с един вкус и са част от един път. Трябва да разберем разликите между висшите и нисшите възгледи и това е един аспект от познаването на различните възгледи. Същността на всичко обаче лежи в това, че дори и с разликите си, всичките будистки традиции в основата си са с един вкус. Моля ви пазете това като свое най-висше и най-същностно разбиране. |
Това са думите на Ронгдзом Пандита. Има множество други учения, които изясняват по подобен начин този момент, като Писанието на въплъщението на осъзнаването на всички Буди, което заявява:
| Манджушри, кармичното замърсяване на отхвърлянето на благородната Дхарма е фино замърсяване. Когато човек мисли, че някои от учениета на Татхагата са добри, а други са лоши, тогава това е отхвърляне на Дхарма. Отхвърляйки Дхарма, човек критикува Татхагата и изрязава негативност към Сангхата. Ако някой каже, „Това е правилно, а това не е правилно,” това е отхвърляне на Дхарма. Ако той каже, „Това е преподадено само за Бодхисатвите,” или „Това е преподадено само за Шраваките,” или „Това е преподадено само за Пратйекабудите,” това е отхвърляне на Дхарма. |
Кхенчен Кунпал за изясняването на недоразуменията
Означава ли това в такъв случай, че трактатите написани от великите изучени учители от миналото, които критикуват определени възгледи и утвърждават други възгледи са безполезни? Не, нещата не стоят така. Тези трактати не се критикуват самоцелно едни други; те идват от безпристрастни умове, за да покажат как обикновените същества могат да изпадат в недоразумения. Ако внимателно изследваш основните им тези, техните обяснения се превръщат в източник на задълбочено разбиране. То е, както казва Кхенчен Кунпал:
| Онези, които са много изучени в петте клона на знанието и други области и онези, които са достигнали етапа на топлината в своето медитативно преживяване получават знамения и са под преките грижи на своите лами и лични йидами. Тези изучени и осъществени учители действително облагодетелстват ученията и съществата чрез своите дейности на преподаване, дебат и съчиняване. Онези, които използват разума си и дебатират с разбиране, за да премахнат недоразуменията и за да подпомогнат правилното разбиране са велики учители, независимо дали идват от нашата или от друга традиция. Ако се вгледаме в дълбочина, за да открием истинското им намерение и не гледаме в погрешна посока, ще открием, че техните трактати подсилват разбирането ни. Вместо да причиняват вреда, те са от най-голяма полза. Ако не подходиш към другите традиции с отворен ум и ако ги критикуваш преувеличавайки и принизявайки възгледите им само поради омраза, тогава ще причиниш голяма вреда. Онези, които са невежи, от краварите нагоре, ще са като животните от приказката, които се уплашили от заека, който побягнал стреснат от звука на падащата във водата пръчка. Като тези горски животни те ще се присъединят към паникьосаната тълпа и ще развият погрешни възгледи за истинската Дхарма. Те ще отправят безпочвени обвинения, а това е сериозна грешка. Твоят критицизъм ще отведе другите към нещастие и ти ще бъдеш далеч от освободения живот на едно благородно същество. Опустошен от желанието си да говориш прекалено много ти ще извадиш на показ мръсните си вътрешности пред всички. Ще се отклониш надалеч от ученията на Будите и Бодхисатвите и това е много нежелателно. |
Онова което казва Кхенчен Кунпал е вярно. Точно затова двете еманации на Манджушри, Кхйенце и Конгтрул, заедно със своите ученици и приемствености поддържат увереността, че всичките велики течения на Будизма достигат до една и съща крайна точка. Те не действат сектантски; те не се опитват да привлекат другите на своя страна, нито пък са привързани към собствените си традиции и изпълнени с презрение към останалите. Те ни учат да пазим всички учения в умствения си поток без противоречия и когато дойде нашия ред да преподаваме Дхарма на другите, ние трябва да обясняваме и да подчертаваме основните моменти точно като великите колесничари от миналото. Не трябва да променяме ученията или да ги замърсяваме дори и в най-малка степен.
Доктринални диспути
Защо тогава има толкова дебати и критицизъм всред различните школи на будизма? В Тибет има стара поговорка:
Ако двама философи са в съгласие един с друг,единият от тях не е философ.
Ако двама светци не са в съгласие помежду си, единият от тях не е светец.
Прието е, че всички осъзнати същества споделят едно и също преживяване, но въпросът е как то да бъде описано на другите. Почти всички дебати са свързани с начина на използване на езика. НапРимéр, основният дебат между школите Сватантрика и Прасангика Мадхямака се свежда до това, дали да се използва формулировката „от крайна гледна точка” или не. НапРимéр, дали да се каже „формата е пуста” или „формата е пуста от крайна гледна точка.”
Легендарният десетгодишен дебат между Чандракирти и Чандрагомин е добър пРимéр. И двамата учители са считани за осъзнати същества и от двете страни. За какво тогава са спорели? Техните дебати са засягали изцяло начина на формулиране на ученията, за да има възможно най-малка опасност от погрешно разбиране.
Рангтонг и Шентонг
В частност, в Тибет е имало многобройни разгорещени дебати между поддръжниците на Рангтонг и Шентонг Мадхямака. Приемственостите, философиите и дебатите на тези две школи се обсъждат по-нататък в книгата. По отношение на тази дискусия за несектанството, ето един цитат от Джамгон Конгтрул, обобщаващ отношенията между тези две системи:
| И за Рангтонг и за Шентонг Мадхямака всички явления включени в относителната истина са пустота, а медитацията води до прекъсване на всички умосътворени крайности. Техните възгледи не се различават по отношение на тези моменти. По отношение на следмедитативното състояние обаче, за да разграничат ясно доктриналните системи, изцяло в сферата на начина, по който се използва терминологията, Шентонг казва, че Дхарматá, или истинската природа, е там, докато Рангтонг казва, че Дхарматá не е там. При краен анализ, използвайки логика, която изследва крайното, Шентонг казва, че недуалната изначална мъдрост е истински установена, а Рангтонг казва, че изначалната мъдрост не е истински установена. Тези две твърдения обхващат основните им различия. |
Следователно различието помежду им е свързано с думите, които те използват за да опишат Дхарматá и изначалната мъдрост. Шентонг описва Дхарматá, истинската същност, като окончателно истинска, докато Рангтонг философите се страхуват, че ако тя бъде описана по този начин хората ще я разберат като концепция за душа, или атма. Шентонг философите мислят, че по-голямата опасност е в това да се разбере погрешно просветленото състояние, ако то бъде описано като неистинско и пусто. Дебатите между тях се занимават с начина на формулиране на ученията, за да има възможно най-малката опасност от недоразумения. Конгтрул счита, че представянето на Рангтонг е най-добро за разтваряне на концепциите, а че представянето на Шентонг най-добре описва действителното преживяване.
Нйингма и Сарма
Конгтрул адресира по същия начин и проблемите межди Нйингма и Сарма, или школите на старите и новите преводи, по отношение на валидността на Нйингма тантрите и Дзог Чен практиката на тогял. Конгтрул казва, че има две причини поради които Нйингма тантрите са автентични. На първо място санскритските оригинали в крайна сметка бяха открити, а на второ място и ранните, и по-късните преводи на тантрите споделят една и съща перспектива и разбиране. Конгтрул набляга много на това и го изяснява напълно в своята Неформална дискусия върху възгледа:
Естественото състояние, Махамудра,
е ясно преподадено във всичките сутри и тантри. |
Позицията на Римé е, че въпреки че различните тибетски приемствености наблягат на различни моменти и учения те споделят едно и също крайно разбиране и всичките им учения водят до едно и също нещо. Конгтрул Ринпоче опира обяснението си на инструкциите, които могат да бъдат открити в Сутрата на краля на концентрациите, Анутарайога тантрите, ученията на Майтрипа и ученията на Марпа и неговите последователи. НапРимéр, Конгтрул казва, че Махамудра ученията на приемствеността Кагю достигат до същото разбиране като Дзог Чен ученията на Нйингма приемствеността. За Махамудра инструкциите той казва:
| Тези учения съответстват на Семде ученията в Дзог Чен. |
Той също така заявява, че Сакя и Кагю приемственостите споделят едно и също крайно разбиране:
Петимата бащи-основатели на Сакя утвърждават
доктриналната система на вътрешната Мадхямака
и възгледа на Махамудра. |
Човек може да постави под въпрос разбирането на Конгтрул за този момент, поради критиките, които Сакя Пандита отправя към Кагю Махамудра в своя трактат Разграничаване на трите обета. Конгтрул казва за Сакя Пандита:
Тъй като е било необходимо в този контекст,
в Разграничаване на трите обета той отхвърля
Дагпо Кагю, Махамудра и други.
Но в своят Коментар във възхвала на липсата на присъща същност
той лично приема възгледа на Махамудра. |
В Неформалната дискусия върху възгледа Джамгон Конгтрул заявява, че Гелугпа приемствеността също споделя същото разбиране и, че изложението на Дзонгкапа не противоречи на Дзог Чен възгледа. Той казва:
| Истинската същност на разбирането на Дже Дзонгкапа е безспорно в хармония с доктрината на Дзог Чен.Това е ясно от неговия текст Върховното лекарство, амритата от въпроси и отговори. |
Конгтрул също казва:
Когато Гелугпите обясняват шестте йоги на Наропа
те преподават медитативо вглъбяване отвъд концепции.
Също така, по отношение на практиката на Гухясамаджа
те основно следват системата на Марпа. |
И още, той казва:
Има един коментар написан от първия Панчен Лама,
наречен Гелуг-Кагю традицията на Махамудра. |
Тези цитати би трябвало да илюстрират достатъчно ясно възгледа на Конгтрул за несектантството.
Когато изследваме биографиите на великите тибетски учители от миналото откриваме, че те са учили при множество учители от различни традиции и приемствености и са хранили голямо уважение към тях. Конфликтите между лами и манастири, а и понякога между цели райони в Тибет, в някои случаи са били представяни като религиозни или доктринални конфликти. Всъщност обаче, почти никой от тях не е имал нищо общо с доктринални или философски разногласия. Повечето от тези конфликти са били породени от личностни проблеми или от банални политически борби.
Римé движението на Конгтрул и Кхйенце не е било нова концепция, но е било навременно и уникално движение с огромни последствия. Голяма част от будистката литература би била изгубена, ако не са били усилията на тези двама просветители. Въпреки че източникът на вдъхновение е бил Кхйенце и той е допринесъл много за това усилие, Конгтрул е бил онзи, който реално съставил гигантската сбирка на Петте велики съкровища. Съставянето и предаването на Петте велики съкровища заедно със Сбирката от садхани и Сбирката от тантри разчупили напълно изолацията на единичните приемствености в болшинството тибетски будистки школи. Тези събрани творби направиха възможно създаването на традицията, развила се през двадесети век, да се получават ученията от различни приемствности и школи от един единствен учител, на едно място. Да вземем напРимéр Съкровищницата на инструкциите – една от сбирките в Петте велики съкровища на Конгтрул. Този сбор от повечето същностни учения на осемте приемствености на практиката в днешни дни се пази и предава като една приемственост. Предаването на учения от този тип е станал не само често срещан, но и популярен метод сред учителите от всички школи на тибетския будизъм.
Големият успех в това отношение се дължи на факта, че Конгтрул сам е давал тези учения, много пъти отново и отново, на широка аудитория от ученици, от главите на школи до най-скромни миряни практикуващи. Много измежду разнообразните му ученици са разпространили тези учения в собствените си школи и манастири. Също така Конгтрул успял да осигури изработването на дървени щампи и публикуването на почти всичките си основни трудове още докато е бил жив. Когато тибетците започнаха да напускат Тибет през 1959 г. всичките Пет велики съкровища бяха достъпни. От 1960 г. насетне Н. Св. Кармапа и Н. Св. Дуджом Ринпоче започнаха да дават предаването на тези сбирки в Индия. Известен факт е, че единствените тибетски книги, които Чогям Трунгпа и Аконг Ринпоче донесли със себе си при първото си стъпване на английска земя в началото на 60-те години, освен текстовете на личните си ежедневни практики, били томовете на Съкровищницата на познанието на Джамгон Конгтрул.
Н. Св. 14-тия Далай Лама е силно повлиян от няколко велики Римé учителя, като Куну Лама Тензин Гялцен, Дилго Кхйенце Ринпоче и третия Додрупчен, Тенпе Нйима. Поради усилията на несектантски учители като тези велики лами през последните години има повече обмен на учения между различните школи на тибетския будизъм от когато и да било преди. Следвайки Римé традицията Далай Лама получава и дава учения от всички школи в съответните им традиции и приемствености.
В този момент от времето ние тибетците имаме малко добра съдба и малко сила. Единствената област, в която сме наистина късметлии е това, че 14-тия Далай Лама, Тензин Гяцо, е все още жив. Далай Лама е поддръжник на несектантството и неговите възгледи са в хармония с тези на Джамгон Конгтрул. НапРимéр, Далай Лама публично заяви по време на една беседа, която беше записвана:
| „Малкото рабиране, което имам за възгледа на Дзог Чен идва от бележките на Дже Дзонгкапа, озаглвани Тайното обяснение на четиридесетте букви, което е коментар върху Гухясамаджа тантра.” |
Следователно няма причина да се съмняваме в липсата на противоречие между всички будистки възгледи. Бих желал да завърша това въведение в Римé философията, съставяйки един малък стих:
Благородните са като пчелите, които се наслаждават на нектара от инструкции
в градината на разцъфналите цветя на безпристрастните трактати;
докато сектантите с лоши намерения са като гъсениците,
чиято слюнка само ги затваря в собствените им пашкули.
|
